Умният трик за Мекотели, който никой не обсъжда



Имат много развити сетивни органи – очите са почти като тези на гръбначните животни. Обонянието е силно развито (чрез органи – осфрадиуми).

Отразяващите клетки са два вида. Първият отразява постъпващата светлина, като така кара кожата да изглежда бяла на бяла светлина, червена на червена светлина и т.н. Вторият тип е като живо сапунено мехурче, което мени цвета си, когато се гледа под различни ъгли. Заедно рефлекторите и пигментните органи позволяват на октопода да създава огромно разнообразие от цветове и шарки.

Морфологичните изследвания отделят в отделна група черупчестите мекотели от останалите, но молекулярният анализ не потвърждава този факт.

Това включва всички сепии, чието меко тяло е частично поддържано от вътрешна варовита кост.

Тези градежи са свидетелство за някои от най-дълговечните постижения и най-вълнуващи загадки.

Растителноядните мекотели се хранят с водорасли. Част от тях се хранят с едноклетъчни водорасли, които се остъргват с радулата от различни повърхности. Други консумират талусни водорасли като например различни кафяви водорасли, отново с помощта на радулата.

Мекото тело кај школките е заштитено со черупки кои на предната страна може да се отвораат, а на задната страна се поврзани;

Друг вид коремоноги, мурексът, е култивиран от древните гърци заради багрилото си, известно като „имперско лилаво“, а наметалата на някои владетели са изтъкани от дълги нишки, отделяни от двучерупчестия вид

Защо тогава ни напомнят за нас самите? Текст: Оливия Джъдсън; Снимки: Дейвид Лийтшуагър Галерия

В допълнение, устата е заобиколена от силни възбудени челюсти с дъга (дълга еластична лента с множество карамфил) и прилича на папагал във формата на клюна, размерите му варират в зависимост от размера на мекотели.

Това листо, което виждаш да се носи над пясъка, не е листо; то е риба, еволюирала да прилича на листо. Онази малка анемона е морски охлюв, който мекотели е еволюирал да прилича на анемона. И навсякъде, където погледнеш, части от пясъка стават и започват да се разхождат наоколо (дребни рачета с черупки с цвета на пясъка) или пък отплуват (писии с пясъчен цвят).

Сетилните органи се особено добро развиени кај полжавите и главонозите, при што, на пример, сложеноста на градбата на очите кај главонозите се приближува кон градбата на очите кај ‘рбетниците.

Следваща Уреди за подготовка в професионалната кухня Прочетете още

От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *